Българите отиват днес до урните, за да изберат своя президент, като опасенията за сигурността заради атаки с дронове срещу кораби в Черно море се добавят към кампания, оформена от разделенията относно Русия, Украйна и връзките на страната със Запада.
Президентът Илиана Йотова, която подкрепя преговори с Москва и се противопоставя на военната помощ за Украйна, води в надпреварата според социологически проучвания, цитирани от AFP. Възможно е да ѝ е необходим втори тур на 1 ноември, за да осигури президентския пост. Вотът идва в чувствителен момент за България, членка както на Европейския съюз, така и на НАТО, докато страната е изправена пред въпроси за реакцията си спрямо войната между Русия и Украйна и за бъдещата си външна политика.
Проучванията сочат, че Йотова, на 62 години, може да получи между 41 и 47 процента от гласовете на първия тур. Основният ѝ съперник Андрей Гюров, 50-годишен банкер и бивш служебен министър-председател, подкрепен от прозападната опозиция, се очаква да получи 28–31 процента. Костадин Костадинов, лидер на крайнодясната партия „Възраждане“, която подкрепя по-тесни връзки с Русия, е на трето място с 10–13 процента.
Йотова стана президент по-рано тази година, след като Румен Радев се оттегли, за да се кандидатира на парламентарни избори, и впоследствие стана министър-председател. Тя беше вицепрезидент заедно с Радев от 2016 г. и беше преизбрана на поста през 2021 г. Ако спечели балотажа на 1 ноември, тя ще стане първата пряко избрана жена президент на България.
По време на кампанията си тя се представя като кандидат за мир и национално единство, като същевременно изтъква бедността в най-бедната държава членка на ЕС. Макар да подкрепя членството на България в ЕС и НАТО, тя твърди, че доставките на оръжия за Украйна крият риск от удължаване на конфликта. Победата ѝ би укрепила и политическата позиция на Радев предвид общите им възгледи за необходимостта от диалог с Москва.
Сигурността се превърна в основна тревога, след като този месец четири кораба бяха ударени край българското крайбрежие и 21 души са в неизвестност. Има подозрения, че инцидентите са свързани с по-широкия конфликт между Русия и Украйна. Радев е казал, че атаките изглежда обслужват интересите на Русия, и е извикал руския посланик. Неговото правителство поддържа, че няма доказателства, които пряко да свързват Москва с инцидентите.
Гюров е критикувал подхода на Радев към външната политика и е призовал България да укрепи позицията си в рамките на западния алианс. На заключителния си предизборен митинг в Пловдив той е обещал да направи страната надежден съюзник на НАТО чрез военна подготвеност, дипломация и ясни политически позиции.
Политологът Първан Симеонов е описал изборите като състезание между две противоположни визии: едната консервативна и ориентирана към Изтока, а другата либерална и твърдо обърната към Запада. България исторически е поддържала тесни културни и политически връзки с Русия, което оставя общественото мнение разделено относно ролята на Москва и реакцията на страната спрямо войната в Украйна.
Президентството е до голяма степен церемониално, но резултатът може да има по-широко политическо значение. Президентът представлява националното единство и може да влияе върху обществения дебат за външната политика, което прави неделния вот важен показател за стратегическата посока на България.