Българите гласуват на президентски избори, докато войната на Русия срещу Украйна се разпростира във водите край черноморското крайбрежие на страната. Преди вота в неделя президентът Илиана Йотова, на 61 години, и бившият служебен министър-председател Андрей Гюров, на 50 години, водеха сред 27 кандидати.
Президентството е до голяма степен церемониално. Основните политики трябва да бъдат одобрени от парламента, но прякото избиране дава на президента по-голям политически авторитет. Президентът ръководи въоръжените сили и може да налага вето върху закони, да подписва международни договори и да назначава посланици.
Изборите привлякоха внимание след атаки с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие, при които вероятно са загинали около две дузини моряци от различни държави. Ударите предизвикаха международно осъждане и тревога заради нарастващия обхват на войната, а България потърси съюзническа помощ за укрепване на морската сигурност. Правителството не е обвинило изрично Русия, но министър-председателят Румен Радев е казал, че резултатът от ударите е от полза за Руската федерация.
И двамата водещи кандидати осъдиха ударите, но се различават по отношение на по-широката война. Гюров, който тази година беше служебен министър-председател и е подкрепен от прозападни реформистки партии, отдавна подкрепя Украйна и като премиер подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Киев. На митинг в четвъртък той каза, че иска България да има собствен глас в Европа и да бъде надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез подготвеност, силна дипломация и ясна позиция.
Йотова, бивш вицепрезидент, стана изпълняващ длъжността президент през януари, след като Радев подаде оставка, за да се включи в парламентарната надпревара, която спечели с платформа, смятана от много политически анализатори за благосклонна към Кремъл. Радев подкрепя Йотова и двамата призовават за дипломатически край на войната. На митинг в четвъртък тя каза, че опонентите ѝ твърдят, че трябва да има война на изтощение и че всички са най-изтощени.
Партиите в парламента като цяло са съгласни за прозападен курс, но проруските настроения, вкоренени в историческите и културните връзки с Русия, разделят обществото от пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Добромир Живков, управляващ директор на агенцията за проучвания „Маркет Линкс“, каза по-рано тази седмица пред Асошиейтед прес, че Йотова е сред онези, които искат България да заеме по-неутрална позиция. Той каза, че те призовават за край на помощта и доставките на оръжия за Украйна и често използват кремълска реторика и терминология, заимствана от кремълската пропаганда.
Кандидатите се занимават и с опасенията от рязко покачване на цените на енергията и нарастваща инфлация, като много българи в селските райони се затрудняват да свързват двата края.
Проучвания на „Алфа Рисърч“ дават на Йотова 41 процента и на Гюров 28 процента. Гласуването започва в 7:00 ч. (05:00 GMT) и секциите затварят в 20:00 ч. (18:00 GMT). Анализаторите очакват никой от 27-те кандидати да не спечели необходимото абсолютно мнозинство на първия тур. Избирателната активност трябва също да надхвърли 50 процента от 6,6-те милиона регистрирани избиратели, а активността в неделя се очаква да бъде под 40 процента, което насочва към вероятен балотаж на 1 ноември.