Българите гласуват на президентски избори, докато войната на Русия срещу Украйна се разпростира във водите край черноморското крайбрежие на страната. Преди вота в неделя президентът Илиана Йотова, на 61 години, и бившият служебен министър-председател Андрей Гюров, на 50 години, водеха в проучванията сред 27 кандидати.
Президентството е до голяма степен церемониален пост. Основните политики трябва да бъдат одобрени от парламента, но прякото избиране дава на президента по-голям политически авторитет. Президентът ръководи въоръжените сили и може да налага вето върху законодателство, да подписва международни договори и да назначава посланици.
Изборите привлякоха внимание след атаки с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България, които вероятно са убили около две дузини моряци от различни държави. Ударите предизвикаха международно осъждане и загриженост заради нарастващия обхват на войната, а България потърси съюзническа помощ, за да укрепи морската си сигурност. Правителството не стигна до изрично обвинение срещу Русия. Министър-председателят Румен Радев заяви, че резултатът от ударите е в полза на Руската федерация.
И двамата водещи кандидати осъдиха ударите, но се различават по отношение на по-широката война. Гюров, който тази година беше служебен министър-председател, е подкрепен от прозападни реформистки партии и отдавна изразява подкрепа за Украйна. Като премиер той подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Киев. На митинг в четвъртък той каза, че иска България да има собствен глас в Европа и да бъде надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез подготвеност, силна дипломация и ясна позиция.
Йотова, бивш вицепрезидент, стана изпълняващ длъжността президент през януари, след като Радев подаде оставка, за да се включи в парламентарната надпревара, която спечели с листа, смятана от мнозина политически анализатори за благосклонна към Кремъл. Радев подкрепя Йотова и двамата призовават за дипломатически край на войната. На митинг в четвъртък Йотова каза, че опонентите ѝ твърдят, че трябва да има война на изтощение, и добави, че истината е, че най-изтощени са всички.
В парламента има широк консенсус за прозападния път на страната, но широко разпространените проруски настроения, вкоренени в историческите и културните връзки с Русия, разделят обществото след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Добромир Живков, управляващ директор на агенцията за проучвания „Маркет Линкс“, каза, че Йотова е сред онези, които се застъпват за по-неутрална позиция. Той заяви пред Асошиейтед прес, че те призовават за прекратяване на помощта за Украйна и за спиране на доставките на оръжия и че често ги чуват да използват кремълска реторика и терминология, заета директно от кремълската пропаганда.
Кандидатите се занимават и с обществените опасения от рязкото покачване на цените на енергията и нарастващата инфлация, като много българи в селските райони едва свързват двата края.
Проучвания на „Алфа Рисърч“ дават на Йотова 41 процента, а на Гюров 28 процента. Гласуването започва в 7 ч. сутринта (05:00 GMT) и приключва в 20 ч. (18:00 GMT). Анализаторите очакват никой от 27-те кандидати да не осигури абсолютното мнозинство, необходимо за победа на първия тур. Избирателната активност трябва да бъде и над 50 процента от 6,6 милиона регистрирани избиратели, а активността в неделя се очаква да бъде под 40 процента, което означава вероятен балотаж на 1 ноември.