В интервю за The National Herald историкът Спирос Цуцумпис от Университета в Манчестър заявява, че след германското нашествие и капитулацията на Гърция страната е разделена на италианска зона, българска зона и германска зона.
Цуцумпис казва, че българската политика ясно е била политика на етническо прочистване. Според него целта е била да се откъснат Източна Македония и Тракия и тези територии да станат част от велика България. Заедно с германското разграбване на националното богатство, казва той, това разделение е довело до големия глад и десетки хиляди смъртни случая през зимата на 1941–1942 г.
Той твърди, че само гладът и мизерията не са породили Съпротивата. На национално равнище посочва вакуум на властта и активистки партии, особено Комунистическата партия на Гърция и някои радикални венизелисти. В международен план изтъква победите на съюзниците при Ел Аламейн, влизането на Америка във войната и първите победи на Съветския съюз и казва, че британците също са въоръжавали и финансирали съпротивителните организации.
Цуцумпис, автор на A History of the Greek Resistance in the Second World War – The People’s Armies, също поставя гръцко-италианската война от 1940 г. в по-широката борба между фашизма и антифашизма и казва, че гръцката памет често я разглежда само като националистически гръцко-италиански конфликт.