Икономистът Робин Брукс описва това, което нарича пълна преориентация на китайския експортен сектор — оттегляне от силната обвързаност със Съединените щати, без никакво отслабване на по-широкия експортен натиск. В графиките по държави той показва модел, който завършва с почти вертикален скок. Подемът е започнал по-рано, но според него темпът обикновено се ускорява почти веднага след изборите на Доналд Тръмп през 2024 г., след като Пекин преценява, че достъпът до американския пазар ще се стесни.
България е сред държавите, които той посочва, заедно с Унгария, Полша, Йордания, Колумбия, Парагвай, Еквадор, Суринам и група африкански икономики, сред които Мароко, Мали, Либерия, Зимбабве, Гана, Южна Африка, Нигерия и Демократична република Конго. Той отбелязва, че немалко от тях са малки икономики, което прави скоковете по-малко постижение, но все пак приема разпространението им за значимо.
Брукс твърди, че навлизането на тези пазари не е без цена. Отстъпките в цените удрят маржовете и рентабилността в китайския експортен сектор и той нарича резултата дефлационен шок. Андрю Стътафорд пише, че Пекин може да поеме този натиск, защото индустриалната мощ, а не възстановяването на вътрешното търсене, е основата на геополитическите и военните му цели, като излишната продукция се продава в чужбина на цени, които притискат чуждестранните конкуренти.
Същият разказ поставя българския пример в рамките на по-голям излишък. Глобалният търговски излишък на Китай е бил 1,2 трилиона долара миналата година. На ЕС се падат 360,6 милиарда евро през 2025 г., с 15 процента повече спрямо 2024 г., подпомогнати от американските мита, които пренасочват част от стоките към Европа. По-късните графики на Брукс също показват резки увеличения за ЕС и други по-големи икономики, започнали не много след изборите през 2024 г.
Стътафорд се позовава на констатация на ОИСР, според която близо 60 процента от напредъка на Китай в световния пазарен дял на преработващата промишленост между 2005 и 2024 г. се дължат на държавни субсидии, като китайските фирми в секторите на слънчевите панели, автомобилите и стоманата са получавали до осем пъти повече държавна подкрепа от сходни компании в страните от ОИСР през двете десетилетия до 2024 г.