Европейската комисия подготвя нова законодателна рамка, която да помогне на големите европейски градове да се справят с недостига на достъпни жилища и с непрекъснато растящите наеми. Сред обсъжданите мерки са ограничения върху краткосрочните отдавания през платформи като Airbnb и Booking, по-бързи процедури за строителство и стимули за инвестиции в жилищния сектор. Иван Велков, председател на FIABCI България и на Българската асоциация за фасилити мениджмънт, заяви в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов, че България все още е далеч от жилищната криза, която засяга редица западноевропейски държави.
Велков каза, че основният проблем на Европа е по-малко невъзможността да се купи жилище, отколкото все по-трудният достъп до имоти под наем. Той описа натиска като особено сериозен в големите туристически центрове в Испания, Италия и други развити европейски държави, където силните туристически потоци, миграцията и концентрацията на населението тежат върху жилищния пазар. Проучване на Евробарометър установи, че повече от половината жители на европейските градове смятат жилищния въпрос за непосредствен и неотложен проблем.
Една от най-обсъжданите възможности е допълнително ограничаване на краткосрочните наеми. Разрастването на платформи като Airbnb и Booking е превърнало значителен брой жилища в туристическо настаняване и в някои европейски градове е намалило предлагането на жилища за постоянно живеещите. Подобни ограничения вече съществуват в Барселона, Мадрид, Париж, Венеция, Лисабон, Амстердам, Берлин, Виена и Атина.
Предложението на Комисията не предвижда общоевропейска забрана на краткосрочните наеми. Брюксел вместо това иска ясни правила, по които националните и местните власти да могат да действат в райони, където жилищният недостиг е особено остър. Велков е скептичен, че подобни препоръки сами по себе си могат да доведат до съществена промяна. Той каза, че европейските институции издават разумни и логични насоки, правила и препоръки за оптимистичен сценарий, при който всички спазват правилата, но добави, че препоръчаните мерки рядко решават натрупани структурни проблеми.
Според председателя на FIABCI България страната не е достигнала нива на туристически натиск и жилищен недостиг, които да изискват драстични ограничения върху краткосрочното отдаване. Той каза, че за добро или за лошо България не е в същата категория по отношение на жилищната и ценовата достъпност. През последните месеци в страната има движение, свързано с европейския регламент за краткосрочните наеми, но България е много далеч от насищане, което би оправдало сурови мерки. Жилищата, отдавани краткосрочно, са само няколко хиляди и представляват незначителен дял от общия жилищен фонд.
Той подчерта, че по-важният въпрос за България е спазването на съществуващите правила, регистрацията на имотите и декларирането на доходите от наем. Според него държавата трябва да използва механизмите за данъчен контрол и санкции срещу нарушителите, вместо да търси забрани, които биха били трудни за прилагане.
Велков каза, че достъпността на жилищата има много по-дълбоки икономически причини. През последните години стойността на имотите, стоките и услугите е нараснала много по-бързо от доходите на домакинствата. Геополитическата нестабилност, нарушените вериги на доставки и по-високите цени на енергията допълнително са увеличили разходите за живот. Той каза, че Европа е затрупана от регулации и правни текстове, които сякаш създават повече правила и ред, като същевременно оскъпяват тяхното спазване, и че тази цена вече е достигнала и жилищния сектор.
Той посочи и рязка разлика в отношението към собствеността. В България притежаването на жилище традиционно се възприема като централна житейска цел и форма на финансова сигурност, докато дългосрочният наем е много по-разпространен в редица европейски държави. Той каза, че стремежът всеки да притежава две или три жилища, както в България и региона, не е масово явление другаде и че собствеността върху жилище винаги е означавала ангажимент, отговорност и задължение.
Докато редица западноевропейски метрополии са изправени пред жилищен недостиг, Велков каза, че противоположният проблем на България е обезлюдяването на малките населени места и концентрацията на хора в няколко големи града. Страната има много сравнително достъпни жилища извън големите градски центрове, но липсата на ефективна регионална политика ограничава използването им. Той каза, че обезлюдяването на малките места и струпването на повече хора в няколко големи града е проблемът на България, но в сравнение с други европейски градове страната е много далеч от критична точка.
Той заяви, че България трябва да се съсредоточи върху инфраструктурата, транспорта, градоустройството и условията за живот извън най-големите икономически центрове. Той припомни, че от две десетилетия представители на имотния сектор настояват държавата и общините да работят с частни инвеститори по достъпни жилища. Каза, че от 20 години на публичните власти в България им се казва, че могат да възлагат на частния сектор да строи имоти на достъпни цени като част от по-широка стратегия, която би могла рязко да подобри условията на целия жилищен пазар.